The Last Shadow Puppets: Експериментът

16 февруари 2017

Алекс Търнър и Майлс Кейн зарязаха за малко другите си проекти, за да запишат втория албум на "другата" си банда. Резултатът? Фин и емоционален рок.

 

 

С дебютния си албум The Age of the Understatement (2008) ни дадоха ясно да разберем, че това няма да е тунингована версия на Arctic Monkeys, нито ще следват линията на самостоятелната кариера на певеца и китарист Майлс Кейн. Всъщност част от тази принципна декларация бе кавър на In the Heat of the Morning - парче, записано от Дейвид Боуи през 1967 г. Новата тава Everything You've Come to Expect (2016) затвърждава посоката, която двамата музиканти следват, когато композират заедно. Със заглавие, което съдържа убедително послание към феновете, дуетът отново се сглоби, за да вдъхне живот на "страничната" си кариера. Серия от брилянтни проблясъци осветява пътя им, преди всеки от тях да се върне в познатата си роля.

И двамата са на 30, носят джинси и тениски. Майлс е с къса прическа, Алекс - с традиционната си перфектно изваяна грива, която толкова привлича женската част от феновете, съставляваща сериозна част от аудиторията им. Майлс нещо го гложди и е абсолютно трезвен. Алекс е много по-отпуснат, макар и все още със следи под очите от снощния концерт. Двамата бяха поразителни. Паркирани на един от диваните на бекстейджа по време на една от паузите за саундчека, те изглеждат тотално различни един от друг, но същевременно еднакви. Контрастът, който понякога ги допълва, става очевиден, когато ги питаме за любимото им парче от този албум. Докато Майлс избира мелодичната тема, заложена и в името на диска, Алекс го играе по-прочувствено - Dracula Teeth, "заради целия груув и настроение".

"Опознахме се по време на едно турне във Великобритания. Бандата, в която Майлс свиреше тогава, се казваше The Little Flames и подгряваше концертите на Arctic Monkeys. Открихме много общи неща помежду ни. Фактът, че и двамата сме израстнали в Шефилд, бе определящ. Две години по-късно вече ни свързваше близко приятелство и започнахме да правим музика заедно", резюмира нещата Алекс Търнър, изпълняващ ролята на вокал в проекта.

"Излизахме да купонясваме и не спирахме да се хилим", добавя Майлс. С характерния си шегаджийски и безгрижен тон Алекс веднагически изстрелва фраза, която обобщава цялата химия, подхранваща The Last Shadow Puppets.

"Взирах се внимателно в кафеникавите му очи и бях сигурен, че в даден момент ще свирим заедно". След един смешен лапсус, продължава: "Въпросът бе единствено да уцелим правилното време. И ето, че се движим из едно пространство, чието име всъщност не носи някакво определено значение. Понякога даже ми звучи като момичешка група от седемдесетте".

ESQUIRE: Ами

The Last Shadow Puppets: Експериментът

предимно жени са на вашите обложки...

АЛЕКС ТЪРНЪР: Сега е Тина Търнър. Това е снимка, която съм закачил в рамка вкъщи. Когато работехме по този албум, двамата решихме, че това ще е перфектната обложка за него. Всеки път, когато я видя, вътрешно усещам симетрията между нашата музика и визуалната естетика.

ESQ: Връзката между парчетата ви и духа на седемдесетте е очевидна...

МАЙЛС КЕЙН: Най-вече в тези от първия ни албум. Тогава бяхме под голямо влияние на нещата, случили се в музикално отношение през това десетилетие. И в момента се усеща, може би вече не в такава степен, тъй като очевидно порастнахме и научихме нови неща, срещнахме дру ги стилове музика, които ни привличат.

ESQ: Кои бяха музикалните идоли от детството ви?

МК: На първо място The Beatles. Когато вече не бях дете, се запалих по Дейвид Боуи и T-Rex. След това се появи хаусът и банди като The Strokes.

ESQ: С течение на времето все така вдъхновени ли сте да пишете парчета или ситуацията се промени?

АТ: По малко и от двете. От една страна засягаме темите от първия ни албум, но не точно по същия начин. Захванахме се с този проект, за да експериментираме, за да се опитаме да правим различни неща от тези, които обикновено свирим с Arctic Monkeys или Майлс изпълнява в соловата си кариера. Това е едно пространство, в което използваме различни методи на композиране и свирене. Всъщност не го планирахме да бъде група, не искахме да бъде ограничено в това разбиране и да съществува като такава. Не желаем да поставяме рамки, чрез които да формираме твърда структура, която да определим като рокенрол банда. По-скоро бих го оприличил на желанието да направиш някакъв вид саундтрак.

МК: Така, както сменяме местата и публиката всяка вечер и на всеки концерт, се стремим да променяме и сценария. Точно защото ни харесва факта, че нямаме граници по отношение на идеите, които се съдържат във всяка песен.

ESQ: Как се справяте с живота, след като прехвърлихте 30-те?

АТ: Надявам се да съм поумнял, но не съм много сигурен, че се е случило.

МК: Това е страхотен момент и двамата го приемаме по еднакъв начин. Късметлии сме.

ESQ: Кое му е най-хубавото на едно турне?

МК: Вероятно моментите, когато си на сцената и споделяш изживяването с толкова много хора. Изведнъж идва миг, в който усещаме необяснимо желание да импровизираме и да удължаваме песните. Получаваме уникален сувенир от всеки концерт. Това е нещо, което не можеш да срещнеш другаде. Всеки път, когато сме заедно, се зареждаме взаимно. Не спираме да откривателстваме.

ESQ: А кое му е хубавото на стоенето у дома?

АТ: Че не ти се налага да пътуваш и можеш да си починеш. Да се разсееш и да се погледнеш отстрани.

ESQ: Къде сте по-продуктивни в писането на песни: вкъщи или на турне?

МК: Бих казал на турне, защото там идеите те заливат отвсякъде. Попадаш на различни места и в различни ситуации, което винаги ми е харесвало.

АТ: Всъщност, когато съм вкъщи, никога не пиша. Хубавите парчета винаги се раждат на път. Важното е да намериш време да размишляваш.

ESQ: Къде си записвате идеите - в бележник или в телефона?

АТ: И в двете. Винаги си нося бележник с мен, намирам го за много романтично. В телефона можеш да вкараш друг тип идеи, най-вече да не забравиш мелодиите. Имал съм по три хиляди ноти в телефона и пет много ясни идеи в бележника.

ESQ: Какви щяхте да бъдете, ако не се занимавахте с музика?

МК: Щях да съм състезател по кеч. Луд съм по този тип неща.

АТ: Не съм се замислял. Сигурно щях да съм някакъв загубеняк, който постоянно се забърква в разни каши. Като дете мечтаех да стана маг или фокусник.

ESQ: За финал да се върнем към реалността. Чувствате ли този албум като по-секси от предишния?

АТ: Всеки ден се чувстваме все по-секси.

Виж новото видео на The Last Shadow Puppets тук:

https://youtu.be/Fd1Xc6-6VVg

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Приятно ми е, Калашников!

Житие и страдание на най-известното оръжие в историята на човечеството