Легенда за меча

Що е то историческа фехтовка и как се практикува и преподава у нас*

10 юли 2018

Що е то историческа фехтовка и как се практикува и преподава у нас*

Абревиатурата HEMA идва от Historical European Martial Arts. Хората, които практикуват този спорт, известен и като „историческа фехтовка“ не просто си играят с мечове, а са физически подготвени до ниво професионален спортист и покриват огромна база историческа и теоретична информация. Мирослав Лесичков е истински пионер в дисциплината – образова се и се обучава още от 90-те години, а от 15 насам е и създател и инструктор в школата по историческа фехтовка Motus – единствената в България и една от най-старите на Балканите.

Мирослав Лесичков, или просто Миро, както предпочита да го наричат в спортната зала, в която преподава изкуството на историческата фехтовка, е от онези хора, които ти вдъхват уважение, но и те карат да се чувстваш повече от комфортно в компанията им. Важното е да вижда същото отношение към дисциплината, която преподава вече 15 години. Той казва, че историческите документи за изкуството на войната и фехтуването започват да изплуват и да се разчитат едва преди 20-ина години. А по-разширеното изработване на реплики на исторически мечове датира от началото на XXI век. Почти по същото време той полага основите на своя клуб Motus, което го прави един от най-старите, занимаващи се с тази дисциплина на Балканите. Разговорът с него неусетно се превръща от диалог за практическите занимания в школата, до изключително интересна беседа върху историческото наследство, средновековните документи и ученията на старите майстори.

Легенда за меча

Мирослав е роден в Плевен в началото на 70-те, а се запалва по историческите бойни изкуства още като дете. Твърди, че откакто може да чете, развива интерес към историческата литература, а първото нещо, което го впечатлява силно, е книгата „Кръстоносци” на Хенрик Сенкевич. Следват още три момента в детството му, които и до днес се открояват в съзнанието му и разпалват страст към Средновековието, историята и бойните занимания. „Родителите ми имаха приятелско семейство – мъжът беше диригент на операта в Плевен, а жена му беше унгарка и се казваше Ева – много фина и елегантна дама, с дълга руса коса. Винаги, когато идваха вкъщи, ми носеха подаръци от Унгария. Едно от нещата, които получих от тях, беше зелен пластмасов рицар. Беше изящно изработена малка фигурка, с прецизно изобразени ризница, щит, кръст на гърдите – като се замисля днес, е било образ на воин от XIII век. Третото нещо е един филм – „Конан Варварина” с Арнолд Шварценегер. След всички военни екшъни и кунг-фу филми това ми се струваше като исторически достоверна история. (Смее се.) Тогава си казах: „Това е пътят в живота, от утре започвам да тренирам“. А последното е филмът „Екскалибур“ на Джон Бурман.“

След като се записва в художествената гимназия в Казанлък, се среща с хора, трениращи бойни изкуства като карате и таекуон-до. Когато завършва гимназия, Миро учи дизайн и пространствено оформление в Художествената академия в София. Тук вече започва активни тренировки по айкидо и джиу-джицу. Открива школа, в която японец преподава традиционни китайски бойни изкуства с меч. Прекарва известно време и там, преди да започне да тренира европейска спортна фехтовка. Интересът му към средновековната история и средновековните европейски бойни дисциплини не стихва и той непрекъснато търси информация, а с навлизането на интернет във втората половина на 90-те изплуват все повече и повече източници.

През 1998 Мирослав попада в интернет на леко нескопосан превод на стар документ на Фиоре (Фиоре деи Либери – рицар от XIV век, дипломат и майстор фехтовач, б.а.). По това време вече тренира абсолютно всичко, в което има включен меч, и този документ му дава надежда и стимул да задълбае по темата. В продължение на пет години събира материали и прочита купища книги и документация. 

 „Разкодирането на всички тези документи, разучаването и прилагането им на практика с инструменти, които от векове не са в контекста на ежедневието ни, отнема адски много време и стотици часове повтаряне на едно и също движение, докато разбереш на практика какво е написано в старите книги. Давам си сметка, че са изминали цели 15 години, откакто се занимавам с това организирано и близо 20 години отпреди това. Грубо казано, занимавам се със спорт и бойни изкуства от 10-годишен, а от 20 години се занимавам с изследването на това поле.“

Така се ражда първата школа, която Мирослав Лесичков и няколко негови съмишленици водят. Той я нарича „експериментална група“, част от по-обширно сдружение, което се занимава с експериментална археология. В онези години на гол, но горещ ентусиазъм сдружението е разделено на няколко по-малки групи, всяка от които се захваща с някаква пътека, която изследва и разширява познанията и на другите. „Беше адски готино, след като цял ден си тренирал с мечове, да има хора, които са изучавали средновековно готвене, да ти сервират кухня, приготвена така, както се е правила преди неколкостотин години, докато някой пее и свири средновековна музика. Не намерих обаче достатъчно съмишленици в идеята на това, да направим бойна дружина, която се занимава сериозно и основно с историческа фехтовка.“

Тук стигаме до официалния термин, който е именно „историческа фехтовка“. „Това е много особено занимание, защото не се провежда в кабинети, а по-скоро комбинираш професионален боксьор и професор“, казва Миро. “На пръв поглед изглежда, че се занимаваш с нещо екзотично, романтично и много любопитно от миналото. Когато се потопиш в него обаче, осъзнаваш, че усилието, чисто телесно, е като тежка физическа или бойна подготовка. Говорим за контактен боен спорт, не за танци. Накрая излиза, че не си нито рак, нито риба – нито си спортист със спортистите, нито си професор с професорите.“

„Тогава стигнах и до момента да седна насаме със себе си и да си кажа, че трябва или да се захвана наистина сериозно с това нещо, или просто да го зарежа. До 2003 г. правих много сериозни проучвания – купувах книги, занимавах се с археология на оръжията и трупах знания цели пет години. През 2000 г. вече бяха издадени официално няколко превода на старинни документи на съвременен английски език. Тогава започнах да уча стабилно и английски; с помощта на речници четях всяко изречение по над 20 пъти, за да го разбера. Опитвах се да разчитам и оригинални документи, писани преди 700–800 години на безумно архаичен и неразбираем език. В тези пет години на учене изчистих в съзнанието си понятието „средновековен меч“. Ходих по музеи и натрупах огромно количество книги по темата, сричайки, за да разбера за какво става дума. През 2003-та се сдобих с истинска реплика на функционално оръжие.“

През 2003 Мирослав попада на една от първите сериозни фирми, специализирани в производството на мечове – американската компания Albion, която е свързана тясно и със света на киното. „За тези 15 години до днес съм похарчил всички пари, които съм изкарал за фехтовални книги и за мечове от тази компания. Те тогава тъкмо започнаха работа с един шведски вундеркинд по темата – професионален ковач и художник. Това е човекът, който научи света в последните 15 години що е то средновековен меч. Казва се Питър Джонсън и до днес е абсолютен феномен. Има ера преди Питър Джонсън и ера след Питър Джонсън, не се шегувам.“

Събрал познания, натрупал опит и, най-важното – решил да се посвети изцяло на заниманията си, Мирослав превръща отворения клуб в школа по историческа фехтовка. Тя отваря врати официално през 2003 и започва да обучава и тренира първите си ученици. „В цялата страна вече ме познаваха много хора, защото макар и като хоби, аз се занимавах съвсем сериозно с тези неща. Малко по малко хора, които имаха интерес в тази област, взеха да се свързват с мен. През 2010 станахме школа Motus и вече имахме първия си помощник-инструктор. Имахме разработени програма и дисциплини, бяхме преборили първоначалния хаос и започнахме да работим стегнато и дисциплинирано. Още двама души след това станаха помощник-инструктори, като в момента са трима. През 2018 школата ще отбележи 15 години, откакто съществува. Най-важното събитие от програмата ни от 2008 насам е летният тренировъчен лагер, който се провежда в рамките на две седмици в Сапарева баня. Тази година ще бъде десетият лагер.“

А защо Motus? „Нашата школа се казва Motus (от латински ‘движение’) и идва от един стар цитат, който ще перифразирам. „Motus – запомни добре тази дума. Тя е сърцето, венецът и базата на фехтовалното изкуство.“ Тоест, съвсем ясно и понятно е казано – не се ли движиш, си мъртъв. Взех името от този документ, който условно наричаме Döbringer по името на неговия автор (Ханс Дьобрингер – немски фехтовач от XIV–XV век, б.а.). Официалното име на книгата е „Nuremberg Hausbuch“, буквално „Домашната книга от Нюрнберг“, и е нещо като домашна енциклопедия – доста популярен тип четиво по онова време. Вътре има магически рецепти, астрология, календари, съвети как да си правиш паста за зъби, полезни рецепти.“

Motus се концентрира в конкретен исторически отрязък и работа с оръжия от него. От няколко години клубовете и школите, които са насочени към HEMA, работят по класификацията на Иуърт Оукшот – аматьор историк, но и баща на съвременната типологична система, вече признат и от научните кръгове. Той създава класификация на средновековните оръжия, която е в 2 групи. Първа група е от 1150 до 1350 година. Втората е от 1350 до 1550-а. „Нашата сфера на изследване и тренировки е точно този исторически период – споделя Миро. – Началото му е моментът, в който европейският исторически меч „пораства“. Тогава е избистрена концепцията за меч с кръстат гард, широки помели. Технически това ни е палитрата.“

[caption id="attachment_17006" align="aligncenter" width="682"]

Две исторически достоверни реплики на музейни експонати: Спадоната от Бреша (меч от средата на XV век) и мечът на Сванте Нилсен Стуре – вицекрал на Швеция в края на XV век[/caption]

Миро продължава: „Това, с което се занимаваме, е специфично културно наследство, свързано с историята на войната на нашия континент, което вярвам, че е логично да бъде запазено и развивано. Независимо че корените му са отпреди над 800 години, то предлага инструментариум за развитие и за сериозна физическа и оръжейна, дострелкова култура, която много малко системи могат да предложат. С други думи, ако изключим тока и влезем, в рамките на шегата, в Средновековието, хората, подготвени сериозно в тези дисциплини, ще бъдат изключително адекватни, владеейки на базата на тези три дисциплини почти всяка форма на хладно оръжие. (Усмихва се весело.) И това включва всичко от кинжал, през мачете, до меч. Дори една стоманена линия може да се превърне в оръжие. Макар и толкова далече във времето, когато това нещо се практикува разумно, то се превръща в модерен контактен боен спорт. Не сме паравоенна организация или нещо от сорта. Ние не сме рицари и никога няма да бъдем – тези неща са за децата.“

Работата на Мирослав, като един от най-старите инструктори по историческа фехтовка, е изпълнена и с вдъхновяващи истории. Спомня си момента, в който е поканен като инструктор на едно от водещите събития по темата в САЩ – Western Martial Arts Workshop. Той е един от 21 гостуващи инструктори от цял свят. „На събитието, логично, присъстваше и представител на Albion, от които от години си купувам мечовете. Той се казва Майк и беше подредил щанд с много мечове на компанията. Една сутрин му се представих. Казах му, че съм Мирослав и че през 2003 година вероятно е продал първия си меч в България и оттогава насам всички мечове, които е изпратил у нас, са мои или аз съм казал на някой да си ги купи. Той се обърна, погледна ме и каза: „Ти ли си това, бе?“ (Смее се.) Прегърна ме и аз залепнах за масата му с мечовете.

Когато събитието приключи, се оказа, че чисто финансово ми е доста трудно да си организирам пътуване до мястото, където произвеждат мечовете. Вечерта обаче, преди закриването на събитието, когато беше ясно, че няма да ходя до централата им, Майк дойде при мен и ми каза: „Аз сега няма да пътувам. Ще те изчакам и ще тръгнем заедно“. И ми се подкосиха краката. Аз не просто тръгнах към Albion, а пътувах натам с огромен пикап, събрал целия им шоурум. По някое време по пътя, на поредния ми притеснен въпрос за нощувката, Майксе разсмя и ми каза: „Стига с тия глупости, Ейми (собственичката на фирмата) ти е платила хотела“. 

Стигнахме в Ню Гларус, където се намира Albion. Сутринта отидохме в офиса още преди 8, който, естествено, беше напълно празен по това време.“

Тук Миро отваря една скоба: „Нека синтезираме нещата, които ме доведоха дотук, където съм днес. Това са „Кръстоносци“ на Сенкевич. Зеленият рицар от красивата унгарка Ева. „Конан“ и последното е филмът „Екскалибур“ на Джон Бурман. В един офиса на Albion видях плакат на Джон Бурман и директно изплуваха детски спомени. Станах, за да видя постера, и в тоя момент забелязах на едно бюро кинжала с двете змии от „Конан“. Попитах Майк дали е истинският кинжал от филма, и той каза: „Да, това е от нещата на Джоди“. Джоди е концептуалният артист на тяхното ателие, който, за съжаление, почина преди няколко години. Оттам се разговорихме за „Конан“ и го попитах: „Сещаш ли се, когато влезе в гробницата и намери меча, с който разсече веригата?“ И той: „Да, разбира се“. И в този момент се отвори една врата и влезе Хауи, собственикът. И не просто влезе и тръгна към нас, ами държеше меча на Конан от филма. Извади го от кожената ножница и ме попита: „Искаш ли да го видиш?“ Оригиналният меч, използван във филма, точно в сцената, за която тъкмо си говорихме с Майк.“

Но въпреки емоционалните спомени и връзки с детството, Мирослав е категоричен, че заниманията на Motus са сериозни и изискват внимание, концентрация и постоянство. Той се разграничава от „компютърните бойци“, както нарича запалените по компютърни игри и фентъзи литература ентусиасти. „Понятието HEMA обхваща спектър, който варира от изцяло клавиатурни воини и геймъри, до наистина тежкия случай с т.нар. бохуртаджии. Това са, образно казано, MMA бойци на тежки анаболни стероиди, които обличат неисторически и неадекватни доспехи, използват неадекватни оръжия, с които си нанасят дивашки побой в ринг. Спектърът от занимаващи се с HEMA варира от инфантили до анаболни чудовища. Смея да твърдя, че сме намерили идеалната среда за разумно практикуване на тази военна традиция като съвременен боен контактен спорт. Занимаваме се много сериозно, имаме и много сериозна екипировка, която ползваме за пълен спаринг. Тя има подсилена защита за слабините, гърлото, фехтовална маска. Това е еквивалентът на доспехите от XV век, но направени по съвременен начин с цел спортно практикуване на тези занимания.“

„Трите дисциплини, които изучаваме, са едноръчен меч, едноръчен меч и бъклър (малък кръгъл щит, покриващ юмрука, б.а.) и дълъг меч, който е ръка и половина, не е класическият двуръчен меч. Тези три дисциплини формират базата практически познания, върху която градиш цялата си оръжейна култура. Оръжейната култура означава да имаш правилно отношение към оръжието – тоест, ако имаш пушка, да не надничаш в цевта. (Смее се.) Това е важно да се знае, защото много хора, особено сред клавиатурните воини, имат доста наивното схващане за чест, романтика, как изглеждат, ако ги снимат.“

Motus си е извоювал името на сериозен клуб, предлагащ сериозна подготовка. На лагера вече идват и гости от чуждестранни школи. Завързват се първите контакти между балканските клубове. Днес хора от Motus са присъствали на турнири, състезания или просто приятелски гостувания на клубове в Румъния, Гърция, Сърбия, Словения. На състезанието Hemathlon в Атина, Борислав Кръстев побеждава инструктор и неговия ученик и става първият българин със златен медал по историческа фехтовка. Той е един от заместник-инструкторите в Motus.

За гостуванията между школите и завързаните приятелски отношения между тях Виктор Къчовски, един от най-активните и обещаващи фехтовачи при Мирослав, коментира: „Най-хубавото от обмена между клубовете и гостуването в чужбина на хора от нашия клуб или посрещане на гости от чужди клубове е срещата с хора, с които имате еднакви интереси, но и общ светоглед. Взимаме различна гледна точка – от интерпретации на източници, до начини на преподаване чисто като физкултура. Сверявате си часовниците едни с други, учите се взаимно и се пораждат чудесни приятелства. А и обикалянето по интересни места винаги е чудесна мотивация.“

[caption id="attachment_17003" align="aligncenter" width="1024"]

Основателят на сръбската школа Terca Желко Глумач (вдясно) демонстрира техники на Виктор Къчовски (вляво) от Motus по време на гостуване на български фехтовачи в Белград[/caption]

През февруари Esquire посети заедно с Виктор, Борислав и още няколко представители на Motus сръбската школа за историческа фехтовка Terca. Клубът е доста по-млад от българския си брат. На живо ставаме свидетели на обмена на знания между българския и сръбския клуб, на приятелските спаринг занимания и взаимно учене на пози, хватки, трикове. Желко Глумач, основателят на Terca (чете се Терца), споделя: „От малък се интересувам от история, но и от фентъзи литература, бойни изкуства. Един ден майка ми видяла в Белград обява за училище по фехтовка и ме записа. След 4 години напуснах клуба и станах треньор по спортна фехтовка за деца. По това време в Белград нямаше никакви занимания по HEMA, но с двама приятели от стария ми клуб продължавахме да тренираме заедно и да споделяме прочетено и научено. Един ден взехме най-умното решение и със Стефан и Душан създадохме школата Terca. С тях дойдоха и техни ученици от школите, в които преподаваха, други хора ни откриха през Facebook. А и имахме отлични контакти в училищата и спортните школи в града и така бързо събрахме няколко тренировъчни групи.“

Желко твърди, че обожава фехтовката. „Историческото й наследство е огромно, освен това изисква солидна духовна и физическа енергия. Тя ме и мотивира да преподавам, да запознавам различни хора с това изкуство и да видя същия огън в тях. Фехтовката променя живота на човек, помага му да израсне, да се дисциплинира и да следва цел. И да те срещне с нови чудесни хора, да създаде приятелства отвъд политическите граници.“ И е прав. Още след първия ден и 6 часа на тренировки и спаринг в залата групата от българи и сърби се събира в къщата на един от помощниците на Желко и вместо езикови бариери се виждат само стиснати ръце, прегръдки и наздравици. Има специфично уважение и отношение между хората, практикуващи историческа фехтовка, за които няма граници.

Странно или не, не са малко и момичетата, трениращи историческа фехтовка. И в българския, и в сръбския клуб не са една и две девойките, излизащи на двубои наравно с мъжете. Още повече че заниманията по HEMA не са разделени полово. Излизаш и се фехтуваш максимално добре, независимо дали пред теб стои стройно момиче или брадат здравеняк. „На тренировките няма мъже и жени, турнирите са отворени. Ако искаш да се биеш и да тренираш – отиваш да се биеш и да тренираш. Униформите са еднакви за всички, оръжията са еднакви за всички. Момичетата, които познавам покрай HEMA харесват точно това, че няма кокетничене и лигавщини, че всичко лежи на историческа основа. Имаш контрол, получаваш друг поглед над човека изобщо. И, разбира се, чисто практическата и физическа подготовка, която получаваш, изобщо не е за пренебрегване“, споделя София Зашева, визуален артист и фотограф на Esquire, която практикува HEMA от няколко години.

[caption id="attachment_17004" align="aligncenter" width="1010"]

Снимка за спомен: гости от сръбската школа terca заедно с фехтовачите от Motus[/caption]

А какво предстои пред Motus? „Както споменах, тази година школата става на 15 години, а летният ни лагер на 10 – казва Мирослав. – От тази година вече ще раздавам сертификати. Бях решил, че преди 15-ата година на школата няма да издавам никакви документи. Поради факта, че съм роден известен брой години по-рано, имам по-завишени изисквания към хората, преди да станат инструктори. Това са хора, прекарали много работни часове в залата. За радост на новите хора, преди около три години започнах промяна на програмата, по която се работи. И в момента новите попълнения напредват доста по-бързо спрямо 5 години по-рано. Методиката ни е резултат от всичко, което аз съм тренирал. Всичко, което съм учил през годините, се претопи и се получи този нов материал. Той работи изключително добре и вади подготвени и отлично тренирани фехтовачи. Засега имам трима помощник-инструктори. Живот и здраве, до една година те ще станат инструктори и аз трябва да си измисля някаква епична титла. (Смее се.) 

Питаме Мирослав колко време е необходимо за един човек, за да приключи подготовката си. „Докато искаш да си физически подготвен, да се поддържаш в добра форма, ходиш на тренировки – отговаря той. – Заниманието ни е ползотворно за голям кръг от хора, тъй като може да удовлетвори голям спектър от нужди. От най-елементарната необходимост от физическа активност, уменията за самозащита, които получаваш, са тотален бонус покрай фитнеса, а ако искаш да се задълбаваш, посоките са наистина много. Край реално няма.“

*Статията е публикувана със съкращения. Пълният материал ще намериш в брой 39 на списание Esquire.

Текст Ивайло Александров Фотография София Зашева, Венета Паунова

ОЩЕ ОТ Спорт и здраве

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Красива игра

11 от най-красивите футболни фланелки на всички времена

Ювентус купи Роналдо

Италианският клуб е броил 112 милиона евро на Реал Мадрид