Житейските уроци на Пеле!

Кралят на футбола в монолог за тежестта на короната

18 ноември 2017

Чакайте да помисля... Не, не... Никога не съм бил някъде, където да не ме разпознават.

Главата говори на сърцето, а сърцето говори на краката.

Роден съм в град на име Треш Корасоеш, което означава „три сърца“. Малко преди да се появя на бял свят, в къщата ни са прокарали електричество. Затова и татко е казал: „Това дете дойде със светлината – ще го кръстя на Томас Едисон.“ В крайна сметка са премахнали „и“-то – и името ми е Едсон.

Много спортисти са ме впечатлявали през годините, но най-много съм харесвал собствения си баща. Може би причината е, че съм го гледал през очите на деветгодишно дете.

Ориз и боб. Това е най-прекрасната храна, която някога съм вкусвал. Освен това е добра за здравето.

Бразилците биват посрещани горещо, независимо в коя част на света отиват. Щастието и музиката са най-важните неща, които притежаваме.

Ако си честен и готов да работиш, Америка на драго сърце отваря вратите си.

Когато баща ми увреди коленните си връзки, му се наложи да приключи със спорта – затова и семейството ни започна да изпитва сериозни финансови проблеми. По това време бях около десетгодишен. Майка ми трябваше да ходи по къщите и да пере чуждите дрехи, за да ни издържа. Тя ми казваше: „Недей да играеш, защото това направи баща ти – и виж го сега! Не може да осигурява семейството си! По-добре се образовай!“ От днешна гледна точка пак смятам, че е била права – но в крайна сметка ми рече: „Роден си, за да играеш футбол. Талантът е в теб. Няма как обаче да бъдеш велик мъж, ако не ходиш на училище и не се образоваш!“ Това е един от най-ценните съвети в живота ми.

Татко ми казваше: „Не мисли, че си велик футболист. Трябва да тренираш здраво. Трябва да си подготвен. Трябва да уважаваш противника. Само тогава можеш да бъдеш велик.“

Приятелят е същинска част от семейството.

Кога разбрах, че съм надминал баща си? Имах късмета да ме викнат в бразилския национален отбор на едва 16-годишна възраст. На 17 пък заминах за Швеция, за да играя на световно първенство. Спечелихме титлата и бях на върха. Подобно нещо на него никога не му се беше случвало.

Най-важният момент от спортната ми кариера дойде в Африка през 1967-а. Със Сантош бяхме на околосветско турне и ни поканиха да играем в Нигерия. Шефовете моментално контрираха: „Как така? Луди ли сте? Не можем да отидем там – те са в гражданска война!“ Организаторите обаче настояха, че хората искат да видят Пеле. Обещаха, че ще спрат войната заради мен. Така и стана – бойните действия прекъснаха за 48 часа, та да могат хората да дойдат на стадиона и да гледат Пеле!

Ако имах възможност да изживея живота си отново, нямаше да променя почти нищо.

Трудно е да се обясни, тъй като беше нещо, родено от момента – пък аз се чувствах адски емоционално. Става дума за последния ми мач за Космос. Цялата публика бе на крака и аплодираше бурно. Затова и казах: „Благодаря на Бога за цялата любов, която ми е дал!“ Възползвах се от ситуацията и помолих американците да не забравят любовта. Накарах ги да повторят думата три пъти. Любов, любов, любов. Може и да е съвпадение, но все пак съм роден на място, наречено „Три сърца“.

Най-малките ми деца са близнаци – едно момче и едно момиче. Синът ми играе футбол – все още не е професионалист, но винаги е емоционално да гледаш детето си с топка в краката. Притеснявам се да не се нарани, или пък да не играе добре. В този смисъл ми е ужасно трудно, понякога дори предпочитам да не ходя на мачовете му.

От една страна е прекрасно да бъдеш толкова обичан. Понякога обаче ми липсва интимното уединение на анонимния живот.

Благодарение на футбола съм обиколил целия свят – и навсякъде съм се радвал на приятелски чувства и обич. Това е най-големият трофей, който съм спечелил.

Винаги се надявам – спечеля ли нечие доверие – да не го разочаровам.

ОЩЕ ОТ

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Коледната музика е вредна за здравето!

Аман от джингъл белс, значи!

Какво се случи с Лийдс Юнайтед?!

Хроника на падението на един от най-популярните английски отбори