Червенокосите са секси

Брайън Доулинг обикаля света с благородната цел да запечатва красотата на червенокосите жени

Ивайло Александров 26 февруари 2020

Дипломиран финансист с кариера в онлайн маркетинга, американецът с тайвански корени Брайън Доулинг допреди десетина години дори не е предполагал, че ще пътува по света и ще документира красотата на червенокосите жени. Днес той се занимава основно с фотография, живее във Варшава, издаде първата си книга-албум и вече работи по втората част. Да, в нея ще има и момиче от България. Срещаме се с него в един топъл предлетен ден, когато отивам да го взема от автогарата, след като е прекарал няколко дни в Сърбия и Босна и Херцеговина. Минаваме през апартамента, който е наел, за да остави багажа, и излизаме на разходка из софийските улици. Той обича да пътува именно за да може да попие духа и атмосферата на всеки град, в който се озове, да попие гледките и миризмите му, да опита специфични неща от кухнята. Затова и сядаме в малко кръчме, познато само на ценители, близо до Женския пазар, в което сервират традиционни неща – пълнени чушки, супа топчета, мусака. Там и Брайън Доулинг разказва как от онлайн маркетинга се захваща с фотографията. „Когато живеех в Америка, излизах с едно момиче от Босна и Херцеговина. Купуваше винтидж дрехи от разни магазини и ги продаваше в e-Bay. Oбличаше дрехите на пластмасов манекен, за да може да ги снима. Казах й, че е хубава и е по-добре тя да е модел на дрехите си. Започнах да я снимам с тези дрехи, а те започнаха да се продават вместо за 12, за 60 долара. Един от най-близките ми приятели там е фотограф. Беше си контузил коляното с каяк и не можеше да ходи, нито да работи цял месец. Помолих го да ми отстъпи фотоапарата си и професионалното си оборудване и за мое учудване той се съгласи. Това беше през 2008-а.”

Червенокосите са секси

Брайън развива професионалния си път на фотограф на три етапа. След първата му среща с нея, докато снима приятелката си, се обръща към чичо си, който е любител фотограф, но е достатъчно добър негови снимки да са излизали в списания. „Дойде ми на гости и го помолих да ми покаже някои техники и да ме научи на основни неща. Той ми разказа, че навремето е отишъл на концерт с малко апаратче и се е пазарил с охраната да го пуснат безплатно и да снима. Пуснали го, а концертът бил на Боб Дилън и чичо ми го срещнал в бекстейджа. Помислих си: „Егати, ако имаш фотоапарат, можеш да стигнеш до всеки!”

Първата му среща с известен човек благодарение на фотографията е през същата 2008 година, когато Бил Клинтън посещава университета до апартамента, в който живее. „Взех си камерата, отидох и те ме пуснаха. Срещнах се с Бил Клинтън, а той ми подписа книгата си, която бях взел с мен.”

bri poratrait
Фотография Яне Голев за Esquire България

„Мисля, че хората започват да се занимават с фотография по две причини – споделя Брайън, докато излизаме от кръчмето и се пускаме към Дондуков. – Едната е, защото искат да правят изкуство, а при другите хора е, че тя е съвсем нов свят и опит. Аз спадам към втората група – с фотографията имам възможност да пътувам и да срещам нови хора."

Третата крачка към професионалната фотография за Брайън е изцяло следствие на случайности, но и големият му успех в сферата. „По една случайност попаднах на Седмицата на модата в Ню Йорк. Един приятел ме снима там и ме тагна във Facebook. Аз съм наполовина американец и наполовина азиатец, а фамилията ми е Доулинг. В един момент ми писа един тип от Ел Ей и ми каза: „Абе, и аз съм Доулинг, и аз съм наполовина азиатец. Гледам, че се занимаваш с фотография, така че като се връщаш, звънни ми". Когато се прибрах, му се обадих и той ме попита какво ще правя на другия ден. Казах му, че имам някакви планове, но мога да ги отменя, защото бях видял портфолиото му и то беше внушително – казва се Кристиан Доулинг. Той ме взе с колата си, пътувахме около час, стигнахме до едно ранчо и той каза: „Днес ще снимаме клип на Kings of Leon video". Когато се снима музикален видеоклип, винаги присъства и фотограф, който прави портрети по време на паузите и кадри от заснемането. Така за пръв път попаднах в света на звездната фотография и това се случи само заради фамилията ми. Кристиан снимаше за MTV, а аз станах негов помощник фотограф за партитата в Холивуд. Той е от Австралия и му се наложи да замине за там и аз трябваше да поема повечето от клиентите му. Бях съвсем обикновен фотограф, но поради стечение на обстоятелствата започнах да снимам звезди. Предполагам, че животът просто е такъв – големите неща започват от нищото.”

brian1

Докато живее в Лос Анджелис, Брайън работи само като фотограф. Спомня си с удоволствие за тези пет години. „Бях фотограф за MTV, работех и за Sony Music и EMI Records като фотограф по време на снимки за клипове или музикални събития." Тези занимания му носят достатъчно средства, за да започне да работи върху желанието си да пътува по света. Европа е логичен избор за него, тъй като студент посещава Виена и Прага, а като дете живее в Германия две години. Тези места се запечатват в съзнанието на Брайън и го привличат като магнит. Когато събира пари, за да се премести за по-дълго, той пристига в Германия. „Живях около година в Берлин, снимах местната поп култура, но не се чувствам свързан с нея, така че ми омръзна и се преместих във Варшава, където работя по мои проекти. В Прага се срещнах с момиче от Украйна, но визата й изтече и заминах за Одеса с нея, където останах 3 месеца. Тя реши, че предпочита да си остане там с родителите, а аз се върнах в Европейския съюз."

brian2

Брайън признава, че звездите не са му чак толкова важни. Повече го привличат обикновените хора, минувачите, случайните познанства. „Затова започнах да снимам хора по улиците. През 2013-а започнах да снимам хора с лунички в черно-бяло. Снимах основно в бекстейджовете на модни дефилета, защото така имах по-лесен достъп до модели. Един ден бях в e-bay, за да продам един моден уебсайт и видях че един човек продава името redheads в Instagram за 12 евро, и го купих. Нямаше последователи, но харесвам червенокоси жени и реших това да е следващият ми проект. Качих снимки на червенокоси момичета, които бях правил в Ел Ей. Профилът бързо порасна много, отвори ми вратите към повече възможности за работа, а аз обичам да пътувам.”

brian6

brian5

В Европа му се иска да посети колкото се може повече места и затова решава да търси червенокоси момичета в различни градове. „А и винаги е приятно да се запознаеш с нови хора, които да те разведат из града, в който живеят – смее се Брайън. – Така и започнах."

 

Постепенно страницата му в Instagram събира десетки хиляди последователи и той решава да събере част от фотографиите си на червенокоси момичета в книга. Затова и пуска кампания в Kickstarter. „Коментарите бяха повече от вдъхновяващи,” казва Брайън и споделя колко се трогва, когато чете признания от червенокоси момичета или техни родители, които споделят как снимките му им вдъхват самочувствие и смелост. „С тази кампания събрах много пари и книгата вече е факт. И ето ме сега на Балканите, събирам материал за втората част. В първата книга има 20 държави, но повечето са в Централна Европа и САЩ. Няма момичета от Франция, Испания или Португалия например." Докато работим по тази статия, Брайън ми споделя, че е събрал материал и за втората част, която трябва да излезе през лятото на 2020. Кампанията му освен средства, генерира и неочакван интерес. „Историята се разчу, дори се появи в Daily Mail, а оттам беше споделена над 36 хиляди пъти. За няколко дни стана голям вайръл."

brian7

Брайън казва, че никога не пътува за фотосесии. „Пътувам, за да видя нови места, но ако срещна интересни хора за снимки, задължително отделям време, за да ги снимам. Не съм пътувал за някой модел конкретно, но пък обявявам в профила ми кои държави кога ще посещавам и винаги се намират хора, които отговарят. Иска ми се да посетя всяка държава." Модели намира навсякъде, където отиде. Когато му пишат момичета, които са подходящи за проекта му, той ги включва в Google Sheets и ако пътува до страната, в която живеят, се свързва с тях, ако желаят и имат възможност да уговорят среща за снимки. „Освен това гледам да не бъда особено придирчив, защото не е чак толкова лесно да намериш подходящи за проекта хора. Придържам се стриктно към критерии като естествен червен цвят на косата и без татуировки по лицето."

 

Прави впечатление, че в книгата няма момичета над 30, което Брайън обяснява просто: „Има нещо, което хората не проумяват. Когато посещавам някоя държава, съм там за ден-два и често това може да са сряда и четвъртък. И когато съм на линия за фотосесия, хората обикновено са на работа по това време. Затова и повечето ми модели са студентки или момичета с по-свободни професии, фрийленсъри и основно са млади хора."

brian3

Времето напредва, спираме пред баничарница, защото в Сърбия са му препоръчали да опита баничка в София. Продължаваме разходката по уличките около Докторската градина. Питам Брайън за някоя интересна история. „Бях в Ирландия – спомня си той – и писах в Instagram да видя дали има някой в Единбург, защото мислех да отскоча дотам. Едно момиче ми отговори и каза: „Не съм в Единбург, но ако дойдеш до Глазгоу, ще те взема от летището и може да се качим до Хайлендс". Обожавам такива случки. Качихме се до хълмовете същия ден, а времето беше изненадващо слънчево, та се наложи да изчакаме слънцето да се поскрие. Тя е с огромна червена коса, напомня на момичето от "Brave”."

 

При такива случайни срещи с напълно непознати хора вероятно среща и момичета, които по някаква причина не отговарят на някои от критериите му. Но той не отхвърля модели, ако основното изискване за естествения цвят на косата е запазено. „Приемам го като предизвикателство. Понякога хората пристигат само с бяла тениска, стари джинси и износени кецове – не всеки разполага с дрехи за фотосесии. Затова и често правя близки портрети – всяко лице може да бъде интересно."

 

Почти целият тираж на книгата му "Redhead Beauty” е разпродаден. Любопитно – какви хора си я купуват? „Интересно е, че много родители я купуват за дъщерите си, ако са червенокоси, и им помагат да повдигнат самочувствието си. Особено в Англия много рижи деца са тормозени от връстниците си заради цвета на косата." Брайън разказва, че в не един случай момичета го питат дали наистина търси естествено рижи модели и намира ли ги за интересни за снимане. Оказва се, че немалко червенокоси деца и тийнейджъри са обект на подигравка заради цвета на косата си. А и да си спомним историята на Европа между XV и XVIII век, когато червеният цвят на косата е можел да бъде достатъчна причина една жена да бъде изгорена на клада. Изненадващо за него самия, книгата вдъхва смелост и самочувствие на много момичета. „Разбира се, нямам самочувствието, че помагам да се реши проблемът с глада в Африка, но винаги е приятно да направиш нещо хубаво за друг човек без пари. Не нарекох книгата "Redhead beauty”, защото това са най-красивите хора – исках просто тези хора да се чувстват красиви. Главната ми цел е да направя добри фотографии, които хората биха сложили като профилни снимки във Facebook-а си."

briancover

Повече за проекта на Брайън Доулинг ще намериш на redheadbeauty.org

 

ОЩЕ ОТ Галерии

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Сузана от Загреб

Хърватската красавица, която пленява с поглед