Кралиците на танца

Дръзка хореография, бляскави оскъдни костюмчета и изумително дълги крака са сред отличителните белези на френската танцова трупа Bluebell Girls. Но могат ли тези момичета да се преобразят така, че да отговорят на вкусовете на едно все по-взискателно към дамския сексапил общество?

22 август 2019

„Известна съм с това, че мога да се гримирам за 10 минути", смее се Виктория Чавес-Харингтън. И това си е сериозно постижение, защото тук не говорим за обикновен грим – този, за който става дума, е плътен, стилизиран и толкова бляскав, че се забелязва и от последните редове на парижкия кабаретен театър Lido с неговите 1500 седящи места. Тя се подготвя зад кулисите за първото от общо две представления в прословутото кабаре. Мястото е едно от малкото оцелели по рода си, заедно с прочутите Moulin Rouge и Crazy Horse. Folies Bergere и Casino de Paris отдавна вече предлагат по-подходящи за масовата публика спектакли.

Оказва се, че гримът е основната част от подготовката й. Като Bluebell-момиче тя може да избира измежду главозамайващо количество пищни костюми за всяко едно от излизанията си, като за някои й се налага да действа с точността на военен и да се преоблича за 45 секунди. Повечето от костюмите обаче покриват съвсем малка част от тялото й. Те представляват сложна плетеница от пайети, пера и прашки, цветове и виталност. Но в крайна сметка т.нар. Bluebells са част от исконната френска традиция момичетата да танцуват голи до кръста. „Това никога не ме е притеснявало. Да си Bluebell-момиче днес, значи да си част от историята на танца – казва Чавес-Харингтън, която е тренирала класически балет, докато ръстът й от 178 см не се е превърнал в пречка. – Ставаш част от едно грандиозно шоу, за което бъдещите Bluebell-момичета ще говорят след 50 години."

Кралиците на танца

Всички Bluebell-момичета са високи. Всъщност това е едно от изискванията. И докато в други сфери на професионално развитие да се съди по физически белези би било нарушаване на трудовата етика, то тук всяко момиче под 175 см може на мига да забрави за мечтата си да стане част от трупата Bluebell Girls. Физическите критерии винаги са били решаващи при подбора, още от времето, когато твърдоглавата ирландка Маргарет Кели основава своята танцова трупа през 1932 г. и обикаля различни театрални салони, преди трайно да се установи в Lido на най-прочутата парижка улица „Шан-з-Елизе", малко след края на Втората световна война. Освен доказан професионализъм и достатъчно висок ръст, кандидат-танцьорките трябва да имат и подходящата външност – с красиви черти на лицето, спортна фигура на танцьорки от XXI век и сходни пропорции, така че да изглеждат в пълен синхрон на сцената. Както Джордж Пери отбелязва в своята книга "Bluebell” (1986 г.) за живота на Маргарет Кели: „Ако [едно Bluebell-момиче реши да ги покаже], гърдите й трябва да са стегнати, кръгли и привлекателни, а не увиснали или eдва забележими, изисквания, които момичетата с готовност приемаха".

Гърдите отчасти определят тона на шоуто. „Факт е – обяснява настоящият наставник на Bluebell (и някогашно Bluebell-момиче) Джейн Сансби, – че ако си без горнище, не е удачно да скачаш и да се търкаляш наоколо – просто не изглежда особено елегантно. А елегантността е важна за Bluebell Girls, лицата и телата на момичетата трябва да излъчват женственост – силуетът трябва да е правилният. Разпознаваме този силует веднага щом го видим. Търсим френския идеал за женственост."

blue7

Тази година трупата чества невероятните 70 години на сцената на Lido. Невероятни са отчасти заради танците – те са с изчистена хореография, но едновременно с това бляскави и енергични, наподобяващи дефиле по модния подиум с канкан елементи и принадлежат на една отминала епоха на леконравни забавления, за които се предполага, че вече не са особено търсени. Невероятни са и защото е трудно да си представим, че гледката на полуголи момичета на сцена – поне половината от момичетата от трупата танцуват в този си вид – може да е някаква тръпка днес, когато интернет ни дава достъп до доста по-хард гледки.

Разбира се, невинаги е било така. Трупата се заражда във време на строг морал, говори се, че това е причината Кели да е избирала само английски момичета (през 2019 г. Bluebell-момичетата са от 14 различни националности), тъй като по това време за французите е табу дъщерите им да излизат на сцена. Когато през 1947 г. Кристиан Диор представя своята концепция за „нов силует", изразяваща се в рокли, стигащи до глезените, голите и добре оформени крака на момичетата от Lido изведнъж стават още по-привлекателни.

В епохата на онлайн порнографията обаче този балон може би се е спукал. И то преди появата на феминизма и #metoo движението. Това обяснява и защо шоуто наскоро претърпя подобрения за 12 милиона долара – сдоби се с големи LED стени, видеопрожекции, фонтани и ледени пързалки, които излизат изпод сцената и са дело на директора на Cirque du Soleil Франко Драгон, както и с нови костюми, подбрани от стилиста Никола Водле (който обличаше Мадона, докато тя беше лице на Жан Пол-Готие). Гримът сега е по-сдържан, а прическите – не така натрапчиви, за да изглеждат момичетата по-стилни и с повече индивидуалност, а не като напудрени пластмасови кукли. „Имало е години, в които косата на момичетата не е можела да се види от перата и диамантите по тях", смее се Сансби. И тези малки промени са от значение. Със сигурност лекият преход към новото е породил нещо като скандал във френския кабаратен свят, споделя още тя.

blue5

„Нямахме друг избор, освен да осъвременим шоуто – категоричен е Ерве Дюпре, някогашен хотелиер, който от десетилетие насам е генерален мениджър на Lido. – Няма как да сме изцяло модерни, но може да направим крачка напред. По-голямата част от клиентелата ни иска да гледа класическото Lido шоу – с перата и прочие, но очакват в него да има и нещо съвременно."

Това е така и защото кабарето дълго време е в застой. Стриптийзът най-вероятно тръгва от Париж, от мюзикхоловете на Монмартър. В т.нар. tableaux vivants (живи картини – бел.ред.) актьори застиват в пози на лица от прочути картини, много от които доста разголени. За първи път гола женска гръд е показана на сцената на Folies Bergere през 1907 г., тя принадлежи на френската писателка Колет, която Кийра Найтли наскоро изигра в биографичната лента за живота й. През годините все по-разголените женски форми стават все по-голяма част от пищните шоупрограми, а тенденцията е насърчавана от ежедневници като La Vie Parisienne, чийто главен художник Рафал Киршне е и баща на концепцията за pin-up момичето.

До 20-те години на миналия век голотата в контекста на пищни костюми и декори е вече по-скоро правило, отколкото изключение и момичетата се делят на mannequins nues (голи модели) и mannequins habillees (облечени модели), както е и днес. Но Пери отбелязва, че мениджмънтът винаги „се е борел със зъби и нокти да убеди скептичната общественост, че това са все добри момичета – със здрави морални ценности и че дори най-лекият намек за флирт на територията на театъра е бил безкомпромисно потушаван". Парижкото кабаре бързо се превръща в ослепително шоу от светлини, движение, звук и цветове. Но после, до края на века, почти спира да се развива.

Новият му модерен привкус е необходим и от бизнес гледна точка, а шоуто ще трябва да се върти поне шест години преди да започне да носи печалба. Целта на Дюпре е Lido да не е просто любимо място на туристите. Въпреки че половината му публика е все още френска, парижани не го посещават, защото го смятат за банална туристическа атракция. А и виждат кабарето като част от френската културна традиция, за която са убедени, че добре познават.

blue4

„Има много места във Франция, където „кабаре" значи две-три момичета да танцуват канкан на сцената – обяснява Дюпре. – Клиентите очакват повече от това. Не искат да наблюдават просто хубави дефилиращи девойки, които не спират да се усмихват. Трябва да предлагаме различни кабаретни стилове, точно както ресторантите предлагат разнообразна гастрономия. Храната във всеки от тях е хубава, но и характерна. Ние предлагаме атракции [специални изпълнения между отделните танци на световноизвестни акробати, илюзионисти или мимове], но Lido няма как да съществува без своите Bluebell-момичета. Те са част от това, което е Lido. Но и те трябва да се променят."

Защо тогава не забравят и за голите гърди? Според Сансби е трудно да се отговори – те просто са съществена част от едно представление, което има дълбоки корени във френската култура. И социалният климат няма как да им повлияе, нито фактът че английският вестник The Sun се отказа от своето легендарно момиче по монокини от трета страница. А миналата година Формула 1 спря да използва оскъдно облечени момичета, които позират пред колите на стартовата линия преди надпреварата – стъпка, предприета след решението на Професионалната лига по дартс (след натиск от телевизионните канали) да прекратят практиката моделки да отвеждат играчите на дартс до мястото им пред мишените.

„Никой не задължава Bluebell-момичетата да свалят горнищата си, но много от танцьорките обичат да танцуват както облечени, така и голи до кръста. Има и такива, които не искат да се събличат, също както биха предпочели и да не остават по монокини на плажа, макар че повечето френски жени не се притесняват да го правят – обяснява Сансби, която два пъти годишно се заема с подбора на нови попълнения в семейството на Bluebell от около 500-те екзалтирани кандидатки на всяко едно от прослушванията. – Факт е, че голите гърди все още имат своето място в Париж, защото [да останеш без горнище] е част от разбирането за кабаре тук. Би ли оцеляла тази голота в други държави? Не, не би. Но не смятам, че хората идват тук, за да видят момичетата голи, те идват заради спектакъла, който им предлага Lido. Не им предлагаме бум-бам-тряс голо шоу."

blue3

И когато публиката свикне с голотата на момичетата, тя спира да им прави впечатление. Превръща се в част от обстановката. „Все още много жени идват да гледат шоуто, без да са сигурни как ще реагират на голотата, но в крайна сметка се оказва, че дори не я забелязват – споделя едно от момичетата на Bluebell Саманта Вастин. – Голотата е просто част от цялата красива илюзия, която шоуто създава."

И все пак е малко странно, защото това не е стриптийз шоу. Новият спектакъл е по-скоро дързък, отколкото сексуален, по-скоро екзотичен, отколкото еротичен (въпреки че сюжетната линия се върти около това как една невзрачна жена тип секретарка открива своето вътрешно палаво аз), но гърдите си остават все същите. Със сигурност, в сравнение с нарочно провокативната бурлеска – още едно забавление с история, претърпяло обновление през последните 15 години, тук всичко е доста по-обрано. Eдва ли човек би се ядосал на нещо така, както майката на Кели се възмущава при вида на голи гърди в записите на програмите, които дъщеря й изпраща. И разбира се, когато говорим за по-скорошния етап от историята на Bluebell Girls, няма как да не споменем момчетата в подходящо стегнати тела от трупата Kelly Boys.

„Шоуто се гледа и от мъже, и от жени. На мъжете им харесва да гледат момичетата, разбира се, но съвсем естествено жените искат да видят момчетата от Kelly Boys – смее се Сансби. – И тук не показваме пошлата страна на живота. Визията е много по-артистична. Не трябва да забравяме, че кабаре може да се прави с класа. Дори мисля, че създадохме нов темплейт на френското кабаре. Сега е много по-свежо."

Затова и на спектаклите на Lido може да се гледа като на една съвременна възхвала на женската фигура (със или без украсата по нея), което е рядкост в днешния свят на готови продукти и преекспонирана сексуалност. Жената тук е представена стилно и грациозно, а не, както казва Вастин, „по унизителен и безвкусен начин като в порнографията". А дали оцеляването на това театрално изкуство, което в миналото е доставяло възбуда, днес не ни връща към едни години на невинен флирт, различни от разгулното ни настояще?

blue2

„Голотата е просто нещо очаквано. Всъщност така се придържаме към традицията – казва Чавез-Харингтън, докато рисува финалните щрихи върху клепачите си и започва да облича първия си пайетен костюм. – А и днес на тялото се гледа по различен, по-положителен начин. Сега жените се стремят да се чувстват удобно в кожата си и шоуто отчита този факт. Линиите са елегантни, показваме красиви костюми, качени върху високи токове и с пищни прически танцуваме уж без никакво усилие надолу по стълбите, което въобще не е лесно. И знаете ли какво? Ние сме жени, имаме гърди. И няма нищо лошо в това да се наслаждаваме на женските си форми."

Tекст Джош Симс
Фотография Луис Перин/ Photo Filmage Paris

ОЩЕ ОТ ЖЕНИ

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Голата жена на финала

Кинси Волански привлече вниманието, когато изтича на терена на финала на Шампионската лига, облечена повече от оскъдно